088 264 9611

sales@impress.bg

производство на реклама

Що е то ситопечат

работници в америка в печатница за ситопечат, историческа снимка
l

автор: Тончо Чобанов

управител на ИМПРЕС ООД от 1995 г.

02.12.2016 г.

Що е то ситопечат

2 декември, 2016

Кратка история на ситопечата от древността до XX век

Ситопечатът е една от най-древните и в същото време най-универсалните технологии за печат в света. Първите познати на човечеството методи за трансфер на изображения, свързвани с принципа на ситопечата датират още от Древен Китай. През вековете тази майсторска техника претърпява различни промени и усъвършенстване, което продължава и до днес.

За популярността на този печатен процес може да се говори много и от стотици различни гледни точки. Ситопечатът позволява да се пресъздават детайлни изображения върху гладки или не дотам гладки повърхности, както и върху много различни по състав и текстура материали – от хартия, през текстил, до стъкло, керамика, метал, пластмаса и какво ли още не!

Печатът със сито днес е по-популярен от всякога, независимо от наличието на много по-модерни, високопродуктивни, напълно автоматизирани и цифровизирани процеси.

За да разберем защо е така се обръщаме към историята, наситена с интересни обрати, значими визионери, но и десетки хиляди обикновени печатари. Революционни открития и откровени провали, както и непрекъснат стремеж за усъвършенстване. Преди да проследим историята и да се запознаем с някои от главните действащи лица в нея, нека отделим малко време, за да разберем какво точно представлява ситопечатът.

Що е то ситопечат?

работнички извършват ситопечат, историческа снимкаПолиграфията и промишленият печат претърпяват впечатляващ напредък през последните десетилетия. Въвеждат се все по-модерни методи и прецизни технологии. Въпреки това ситопечатът си остава предпочитан и се използва широко в много и разнообразни сфери на рекламата.

Това е прост и достъпен метод, който предоставя гъвкави възможности за едноцветен или многоцветен печат в малки и големи тиражи при достъпна крайна цена. Ситопечатът се свързва с добра яснота и детайл на желаното изображение, както и с висока плътност, покривност и устойчивост на печата.

Как работи ситопечатът?

Въпреки,че е сред най-дълго използваните методи за трансфер на изображения, ситопечатът все още продължава да е предпочитана технология и в XXI век. Защо е така? Този метод успява да реши проблеми, с които не могат да се справят дори някои от най-модерните прийоми в полиграфията и печата.

Основополагащият елемент в ситопечата е фина мрежа – т.нар. сито (наричана още „сито плат“ или „екран“). В миналото за целта се е ползвала коприна, за което може лесно да се досетим от популярното английско название на техниката – silkscreen printing.

Ситото представлява мрежесто платно, което е опънато плътно и стегнато около устойчива метална или дървена рамка. Върху ситото се нанася светочувствителна емулсия, към която се притиска желаното изображение, предварително отпечатано върху прозрачен филм. Самият отпечатък е непрозрачен и през него не преминава светлина. След това емулсията се осветява заедно с изображението. Там където емулсията не е покрита с отпечатък, тя полимеризира и става неразтворима. Следва промиване с вода и емулсията под изображението се разтваря и отмива, така част от дупките в ситото се отпушват. Мастилото се нанася върху ситото и чрез гумен ракел се притиска към печатаемата повърхност. През ситото преминава мастило само в отпушените места, докато блокираните отвори действат на принципа на шаблона и позволяват отпечатване на детайлно изображение (в зависимост от плътността на ситото).

Ситопечатът в древността

китаец печата чрез ситопечат по древна технологияПодобна на ситопечат техника се среща за първи път в разпознаваема форма още в Древен Китай по времето на династията Сун (960–1279 Пр. Хр.) Това е и периодът, в който на света се появяват първите печатни пари. В продължение на поколения изкуството за печатане на трайни изображения се предава по семейна линия, а майсторите са имали висок обществен статус.

Впоследствие техниката е адаптирана и в други азиатски страни и култури – най-вече в Япония. С течение на годините древните успяват да постигнат забележителни за времето си резултати и детайл на изображенията.

Векове наред познанието за изготвянето на изящни изображения върху пергамент и текстил си остава патент на Изтока.

Навлизане в Европа и Америка

Ситопечатът навлиза в Европа и Америка много по-късно – около края на 18 век. Главен виновник за това е засилването на икономическия обмен и културни отношения с Изтока, и в частност търговията с коприна. Въпреки това технологията на ситопечата не среща незабавно одобрение в западния свят и реално бива възприета и широко използвана в Америка и Европа близо век по-късно.

В края на XIX век е получен първият патент за „печат с копринено платно“ (silk-screen), на името на Уилям Хени. Неговото откритие включва първата документирана технология за опъването на плата върху рамка, което се използва почти непроменено и до днес. Малко след това в САЩ се получават и други патенти за основополагащи технологии, свързани с печатарството. Началото на съвременния ситопечат е поставено.

работници в америка в печатница за ситопечат, историческа снимка

Най-ранната известна снимка на ситопечатно ателие в САЩ, Velvetone Poster Company, Сан Франциско, 1913. Източник: Brant Family Archives

В началото на 20 век, около 1910-та година, се появяват първите печатари, които експериментират с фото-реактивни химикали за целите на полиграфията. По този начин сито технологията навлиза в съвършено нов етап от развитието си.

Използват се химикали като калий, натрий и амониев хромат и бихромат, в комбинация с различни желатинови съединения и лепила. Сред пионерите в това отношение са Рой Бек, Чарлз Питър и Едуард Оуенс. Те експериментират най-вече с хромова киселина и сол, както и с фотографски светочувствителни емулсии.

Именно тези три имена се оказват истински визионери, които ще оставят трайна следа не само в историята на стиопечата, но и в рекламната индустрия. Резултатите от техните експерименти и изследвания предизвикват истинска революция в печата, като предлага развита технология за многократно възпроизвеждане на детайлни фото изображения чрез шаблони. Както често се случва обаче правилата на индустрията се променят трудно и е нужно да изминат години преди този нов и гъвкав метод да добие нужната популярност и признание.

чертеж от патента на исторически първата ситомашина

патент на първата ситомашина

Междувременно се разработват и различни машини, които позволяват да се повиши производителността на новите печатарски техники. Сред забележителните открития е машината на Уилям Дж. Кунед за нанасяне на отпечатък върху текстил, разработена през 1928 г. и патентована официално четири години по-късно.

Сериграфията

Две деситилетия по-късно, около 1930 г., група американски художници сформира Национално сериграфско общество. Въвеждането на термина сериграфия има за цел да отдели художествения процес от търговското и промишлено приложение на печатните методи, базирани на ситопчата. Терминът „сериграфия“ е съставен от латинската дума за коприна – „sēricum“ и старогръцката дума „graphein“ (пиша, правя).

Интересен факт е, че в латинския език думата „sēricum“ се е използвала и като общо нарицателно за „ценни стоки от Изтока“, в частност Китай. Чисто технологичните методи на сериграфията почти не се отличават от традиционния ситопечат, познат и до днес.

 

Може да харесате още…

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.