088 264 9611

sales@impress.bg

производство на реклама

Анди Уорхол, Ситопечат и Поп Арт

изображения на Мерлин Монро чрез ситопечат
l

автор: Тончо Чобанов

управител на ИМПРЕС ООД от 1995 г.

07.12.2016 г.

Анди Уорхол, Ситопечат и Поп Арт

7 декември, 2016

Ситопечатът в рекламата, изкуството и популярната култура на 60-те

Вече се запознахме накратко с историята и древните корени на ситопечатната техника – от възникването на първите източни методи до навлизането на обновения печат на Запад в края на XIX и началото на XX век.

Няколко десетилетия по-късно ситопечатът преживява истинско възраждане или – ако трябва да сме по-точни – прераждане, благодарение на своята достъпност и простота. Развитието на рекламата, новите медии и поп-арт културата, зародила се през 60-те години, се възпозлват максимално от възможностите на ситопечата.

За това, разбира се, допринася достъпността на нужните материали и възможността за евтин печат в малки тиражи. Но връщайки лентата назад е важно да се спрем на едно име, което издига метода в истински култ, подкрепян от цели поколения дизайнери, рекламисти, художници, артисти и любители.

Днес техниката на ситопечата е изключително популярна, но дори през по-голямата част на ХХ век спецификите ѝ са ревниво пазени като „тайна на занаята“. Едва през 60-те години интересът към този метод се повишава дотам, че да се превърне в културна (а не само индустриална) норма.

Отговорен за това е един човек и артист, останал в историята с не един и два революционни пробива.

Анди Уорхол, ситопечатът и поп-културната революция

Роденият през 1928 г. Анди Уорхол е световноизвестен американски дизайнер, художник, илюстратор и концептуалист – най-разпознаваемият представител на поп-арт течението.

Преди да се отдаде изцяло на изкуството, Уорхол е успешен илюстратор и дизайнер на реклами – поприще, което по-късно му позволява успешно да жонглира с простите, ярки и запомнящи се изображения, поставяйки ги в нестандартен контекст.

За артистичните подходи на Уорхол е говорено и писано много, но методите които използва често остават в сянката на внезапната му популярност. Истинските корени на неговия стил обаче са тясно свързани с рекламата и печата. 5-andy-warhol-factory-screenprinting

През 1949 година Уорхол се мести в „града, който не спи“ – Ню Йорк. Там започва и доста успешната му кариера на илюстратор в различни списания, което от своя страна му отваря вратите на рекламните агенции. Младият артист бързо набира популярност в средите като добър дизайнер на запомнящи се реклами, изпълнени в характерен ярък и опростен стил.

Не след дълго е привлечен от голямата звукозаписна компания RCA Records като дизайнер на обложки за плочи. Една от най-успешните му работи е корицата на албума на групата Velvet Underground, която се е превърнала в един от най-ярките символи на поп-арта.andy-warhol-velvet-undergdoung-cover

Анди Уорхол истински пионер в използването на ситопечата за целите на изкуството. Първите му опити са рисунки, правени директно върху ситото, след което се специализира изцяло върху работата с дизайн на базата на фотографски снимки.
Връзката на изкуството на Уорхол с печатните методи и полиграфията като цяло обаче не се ограничават само със ситопечата. Той ползва и други експериментални форми на трансфер на изображения, включително и ръчна манипулация на печатарски плаки.

Някои от най-популярните работи на Анди Уорхол като художник, но и като дизайнер в рекламния бизнес включват елемент на грешка и случайност. По този начин артистът разбива още едно клише, валидно както в промишления дизайн, така и във „високото“ изкуство. Накратко – превръща дефекта в ефект!

Marilyn Diptych 1962 Andy Warhol 1928-1987 Purchased 1980 http://www.tate.org.uk/art/work/T03093

Marilyn Diptych 1962 Andy Warhol 1928-1987 Purchased 1980 http://www.tate.org.uk/art/work/T03093

Под влияние на опита си в рекламата Уорхол започва да експериментира със ситопечата през 60-те – т.е. по време, когато тази техника не е така широко използвана и популярна, както е днес. От гледна точка на изобразителното изкуство пък използването на метод за размножаване на изображения е смятано за истинско кощунство.

Уорхол обаче не позволява на предразсъдъците да му попречат и в продължение на няколко години не спира да се опитва да наложи ситопечатните си експерименти като форма на автентично изкуство.

И в крайна сметка успява.

3-andy-warhol-marilyn-detail

Сред най-популярните изображения на Уорхол е принт с лицето на Мерилин Монро, базиран на фотография от филма Niagara (1953). От дистанцията на времето изборите на артиста никак не са случайни, но за времето си предизвикват диаметрално противоположни реакции, вариращи от ожесточено отхвърляне до истинско преклонение.

С помощта на ситопечата Уорхол бързо осъзнава, че може да прави изкуство по нов, неизследван до тогава систематичен метод, който на пръв поглед наподобява поточна линия във фабрика (за което е яростно критикуван), но в своята иновативна същност му печели хиляди последователи и незабавна популярност.

„Не е ли и животът серия от повтарящи се картини, които се променят с времето?“

Уорхол разбива клишетата като отпечатва различни версии на едно и също изображение. Първата му известна серия е именно превърналата се в съвременна класика картина на Мерилин, оцветена в различни ярки и плътни цветове с помощта на сито. Композицията се превръща в запазена марка на твореца, а внезапният интерес към печатния метод извежда ситопечата на преден план и му спечелва нестихваща популярност, от която и до днес се възползват хиляди визуални артисти.

Благодарение на популярността, за която допринасят артисти като Уорхол, днес ситопечатът се ползва широко не само в рекламата, но и в изкуството – за филмови и концертни плакати, обложки на музикални албуми, печатане на листовки, рекламни материали, независими печатни издания (зинове), за отпечатване на дизайни върху тениски и много други.

 

Може да харесате още…

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.